Нереален турнир - Началото ...
Част 1
5 ..
Отново, за пореден път излизаше на арената.
4 ..
Погледна противниците. Бяха трима - жадни за пари и слава.
3 ..
Цареше мъртвешка тишина, която се нарушаваше монотонно от гласа на коментатора
-
2 ..
Някой път трябва да направят мач срещу тях - коментаторите, ухили се злобно
все тъй гледайки тримата трупа. Да, те бяха трупове, само още не го знаеха.
1..
Стисна здраво Enforcer-a и сложи шлема, на който личеше надписа - "Liandri
Corp."
------
Джони се огледа. Тази нощ беше изключително тихо. Може би, защото всички бяха
отишли да гледат мача. Той самият беше участвал няколко пъти преди да го ранят
в ръката. И то естествено заради парите, но и не само. Като бивш военен се беше
справил с лекота с досегашните си противници, пък и имаше късмет - снайперът
можеше да улучи главата му, вместо ръката ! Джони потрепери при тази мисъл.
Беше се запътил към близкия бар, където на една огромна видео стена излъчваха
всеки професионален мач. Днес участваше най-добрият професионален играч - ХаН.
"Да, парите са там , а не от жалките аматьорски мачове" - все така
замислен продължи из прашния западащ квартал ...
------
От високоговорителите проехтя следния мощен вик : " Хан проля първа кръв
" ! Последваха и аплаузите на официалните гости, които гледаха развитието
на мача високо над арената изолирани чрез армирано стъкло. Разбира се, производителят
му беше "Liandri Corp".
Първият допир на ХаН беше злощастен за един Scaarj, който не очакваше атаката.
Дисковете на Razor-a разрязаха плътта с точността на хирург точно под брадичката,
оставайки някакси неестествено за момент обезглавения труп застанал изправен.
В безвремието на смъртта, червената топла течност образува малка локва около
зеленото тяло на Scaarj-a.
Без никакви сантименти Хан прескочи трупът, който беше оставил, прибра му "разтърсващата
пушка". Така наричаха оръжието, което изстрелва лазерни лъчи, а алтернативната
му стрелба - огромни плазмени топки, които се взривяват при допир с човек. По
лицето му пролича задоволство и от дробовете му се изтръгна ужасяващ смях.
- "Следващият , моля" - извика Хан и пак се съсредоточи в "движещите
се мишени".
------
Ярка светлина озари лицето на Джони, като отвори вратата на бара. Той леко
примижа. В следващия момент погледът му се спря на екрана, на който предаваха
мача. "Лиандри" се бяха погрижили да предоставят цялостна информация
на обикновения зрител - брой фрагове, точност в % за всяко оръжие, персонална
информация за всеки участник и още безброй други.
- "Хан вече се е разписал?" - подхвърли Джони на стария барман, докато
си поръча бира.
- "Съмняваш ли се" - очевидно доволен отвърна той - "Как е ръката?"
- запита видимо загрижен.
- "Като нова - скоро пак ще играя" - отвърна Джони без да откъсне
очи от екрана, попивайки развитието на мача.
- "ХаН е най-добрият ! - добави, докато подаваше бирата. Барманът очевидно
си имаше своя идол. То и не можеше да бъде друго с 12 титли в 12 поредни години,
12 награди за най-много извършени фрагове, 12 награди за най-красива игра. Това
означаваше, че всички награди в професионалният турнир, откакто съществува легално,
бяха притежание на този ХаН!
---
"Проклети аматьори, някой път ще изляза с завързани очи." - размисляваше
ХаН, докато търсеше другите двама. Очевидно тe се бяха срещнали и тази среща
е била смъртоносна за единия. Той лежеше по лице в тесния коридор, като шрапнелите
по тялото бяха оставили една дузина дупки. Наоколо бяха разпръснати части от
тялото му, все още светещи от горещия шрапнел, който просто беше минал през
тялото като нож през масло!
- "Хмм, още един до края."
Арената, на която се състезаваха, се казваше Curse II - Проклятието, това е
една от най-разнообразните арени. Из нея са разпръснати доста оръжия и аптечки.
ХаН отиде до мястото, където се появяваше защитния костюм, но не го взе, а скочи
вдясно от него и се скри в тясно коридорче. Чуха се стъпки отдолу. Това накара
Хан да сложи внимателно Razor-a на земята до него, клекна и без всякакво припряност
извади Shock пушката. Другият през това време се качи на лифта и се отправи
към заветния Shield Belt. Явно искаше да се зареди на мах преди да срещне ХаН.
Когато човекът се приближи още, ХаН изстреля едно плазмено кълбо. Миг по-късно
опонентът му осъзна в каква ситуация се намира и светкавично насочи ракетомета
към мястото, от където се чу познатия звук от "плазмената" пушка.
Времето му стигна единствено да види една красива еферия, която обагри пространството
около него в лилави цветове и едновременно с това го разкъса на хиляди пърченца.
Хан засече плазменото кълбо с обикновен лъч и експлозията, която последва беше
последното нещо, което видя другият играч преди да види тунелът със светлината
и Той! / Смъртта не е мъжки род само в книгите на Тери, хе-хе /
- "ХаН печели" - пак проехтя гласа на коментатора.
------
"Kakто всяка година, така и тази, се провежда Гранд турнир за най-добрите
играчи от Земята, както и от няколко колонии, намиращи се на десетина светлинни
години от Земята. Новото в правилата въведени от Liandri Corp. e участието на
същества с нечовешки произход - Scaarj-и и други видове изкушени от наградите
и славата. Така турнира става по-интересен, тъй като се знае че новите участници
са добре тренирани в множеството битки, които водят постоянно и могат добре
да си служат с всякакви оръжия." - Джони остави настрана новият брой на
"UT chronicles".
Живееше в малък апартамент в краен квартал. С 3-4-те участия в турнира успяваще
да си плаща наема, но парите скоро щяха да привършат и ако не направеше нещо
скоро, щеше да остане на улицата. В главата му се въртеше от доста време ...
мисълта, не ... чуството, че ако играе на Гранд турнира има голям шанс. Последен
риск, преди да се оттегли. Липсата на опит той допълваше с ентусиазъм.
Джони вдигна слушалката на телефона и набра номера от вестника.
- Искам да се запиша за Гранд трунира - изчака момент да го прехвърлят на оператор
- ... Да ... Името ми е ....
Така започна всичко.